Разпятие
Престани да си да си гледаш часовника – вече нямаш очи!
А и времето, като куче, из двора се скри и навярно заспа.
После съседката край оградата мина със замислените кози
и циферблатът на живия плет съвсем олися.
Колебливо в ефира остана код симфоничен от хлопките,
увиснал в пространството по не знам си коя координата.
Лениво по керемидите премрежиха погледи котките
и да включи дежурното осветление, забрави Луната.
Даже под мен сърцето на пейката спря,
вероятно достигнала спомен за своето дървено детство,
и магията на мига с невидим жест закова ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up