Разрушителна сила
Тъжна история разказват пръстите ми,
говорят ли ти за моята липса?
Някога усещал ли си я,
някъде в теб?
Раздират ме тези дни
липсите в душата,
в сърцето,
в живота.
Опитах се да погледна
онова що притежавам вече
но не успях да залича
най-голямата рана в мен-
именно вечният ти отказ
да ме прегърнеш
в тъмнината на дните.
Плачевното е, че аз те нямам тук,
а за теб значение има ли?
Аз вече си тръгвам,
съмна се-
заслепена от голотата на слънцето,
пречистена от дъждовната вечер,
тръгвам си.
Не се погрижих да ме запомниш
със сладкодумието ми,
нито с нежността на допира ми.
Така или иначе
щом се събудиш,
ще ме забравиш.
Дори не трепна
щом излязох през вратата
на сломената до основи къща
на любовта ти само на думи...
© Слънчоглед All rights reserved.
