На мокрия паваж кола е спряла,
дъждът над нея ситно трополи.
Ръката ми от студ е побеляла,
една минута само ни дели.
Потъваме в разкъсващо мълчание.
Забързан свят наоколо кръжи.
Сега ни чака дълго разстояние -
без глас те моля, нещо предложи!
По пътя ми вихрушка ще се вие,
ще бързам по него и ще падам.
Но знай, сама успях да те открия,
затуй сама докрай ще те изстрадам!