Разсъмване
Разсъмва се. Нощта е уморена
от болка и наслада, от екстаз.
Зората пак се ражда подмладена,
усмихната във този ранен час!
Сънен, тротоарът оживява,
сенките топят се в утринта.
Зад завоя мракът се стаява
гонен и уплашен от деня.
Улиците, нощем мълчаливи,
вече са преливаща река.
Рукнали като потоци живи,
те поемат шумната тълпа.
© Георги Иванов All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
