Разсъмване
Разсъмва се. Нощта е уморена
от болка и наслада, от екстаз.
Зората пак се ражда подмладена,
усмихната във този ранен час!
Сънен, тротоарът оживява,
сенките топят се в утринта.
Зад завоя мракът се стаява
гонен и уплашен от деня.
Улиците, нощем мълчаливи,
вече са преливаща река.
Рукнали като потоци живи,
те поемат шумната тълпа.
© Георги Иванов All rights reserved.