Черни рози се връщат при мен,
помрачили небе от усмивка
и се срива всичко - точно за ден,
без никой от нас това да иска.
Дълго пазени тайни крещят
и раздират плътта ми любовна,
докато ангелите твои спят
ще се намеси дяволът - съдбовно.
Не дотичах дотук за да бъдеш
моя песен или божия хвалба,
а в живота ни - от болка сънен
да видят всички - любовта не е молба...
© Маломир Стръков All rights reserved.