Прости!
Не успях да обърна очи
твоите със смелост да погледна,
мисълта неудобно на бездна виси
и е примката здраво затегната.
Виновна!До днес ме лови
като звяр реалност нелепа
и улов в нейните хищни очи
лош съм, с душа една шепа.
Храброст - измамна правдивост
далече от мен, е тъй блага,
а гузната съвест без милост, ...