Прости!
Не успях да обърна очи
твоите със смелост да погледна,
мисълта неудобно на бездна виси
и е примката здраво затегната.
Виновна!До днес ме лови
като звяр реалност нелепа
и улов в нейните хищни очи
лош съм, с душа една шепа.
Храброст - измамна правдивост
далече от мен, е тъй блага,
а гузната съвест без милост,
слага въжето и стяга!
© Гергана Караджова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
