Реалности
Посоките тръгват в безпътици.
Вървиш и спъваш се в думи,
препъват те мисли и болки-
като, че ли стъпил си на остър трън.
Търсиш истини и решения,
намираш само въпроси. И реалности.
Тогава топят се илюзии и мечти.
Знаеш само, че две ръце те държат
и не позволяват да потънеш.
Две ръце държат те с любов.
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)′
© Ванко Николов All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
