Реалности
Посоките тръгват в безпътици.
Вървиш и спъваш се в думи,
препъват те мисли и болки-
като, че ли стъпил си на остър трън.
Търсиш истини и решения,
намираш само въпроси. И реалности.
Тогава топят се илюзии и мечти.
Знаеш само, че две ръце те държат
и не позволяват да потънеш.
Две ръце държат те с любов.
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)′
© Ванко Николов All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
