Реанимация
(отговор от Земята)
Не, не ми се живее безшумно
зад удобни и силни гърбини.
Там навярно е тихо, без думи,
и спокойно, но винаги зима.
Не, не ми се живее прикрито
и край мен да сноват непознати.
Имам нужда, почти първобитна,
да се гмуркам през жаркото лято
сред море от усмивки на хора,
сякаш стигнали с пръсти небето,
взели снопче звезди за опора,
къс от слънце – и нощем да свети.
Не, не ми се живее по график,
по (не)писани светски закони.
Искам вместо "бон тон" – да си "лафя"
и да влизам у нас през балкона;
да се смея на глас и да плача;
да танцувам без ритъм и боса
през стъкла натрошени да крача,
оглушала за всички въпроси...
Ей така си представям живота!
Без табута и догми излишни.
Не умирам. Дори след Голгота
съм по-жива от болка. И дишам!
© Мая Попова All rights reserved.
Откривам общи представи за живота..
