Nov 2, 2014, 10:48 PM  

Реинкарнацията

1.3K 0 14

(с огромна признателност към Черен Джак)



Лице в лице

с ясната светлина

на Дхармакая.

Бяла

като началото.

Като опакото

на мрака.

Влез с гръб

към отвора на пещерата.

Стъпките ти

ще сочат,

вън от нея.

В дълбокото й

ще навлезеш

незабелязан от Боговете.

Непроследим от Съдбата.

През виолетовата мъгла

на Самбогхакая ще минеш.

До розовата мъгла

ще стигнеш.

Там сърцето ти ще се замае.

Главата и сърцето - два острова

ще останат.

Изтръпналото си тяло

не ще усещаш.

Елиминирай сърцето.

Ще спре да бие.

Въздухът от дробовете ти

магнит невидим

ще изтегли.

Пулс няма да имаш.

Вселената ще спре с теб

да диша.

Главата ти

ще се разширява.

В тунел тъмен

ще навлизаш -

совалка за полет.

Звездите ще те

очакват

през тях да

преминеш.

Чонид бардо

ще стигнеш.

В Нирманакая

ще попаднеш.

Бебе повито

ще проплачеш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Младен Мисана All rights reserved.

Comments

Comments

  • 1. Благодаря ти за този интересен коментар, Дочка! Напомня ми някои от мислите на химнософистите и по-специално въпроса, който са задали на Александър Велики!

    Хубав ден от мен!

    2. Благодаря ти, Кръстина, за високата оценка и за толкова хубавите думи, които каза. Вероятно осъзнаваш, че сега някои мои врагове стават автоматически и твои. Възхищавам се от смелостта ти. И никога няма да забравя как ти ме защити публично по повод стихотворението ми "Лабиринт"!

    Пожелавам ти много настроение през този слънчев и усмихнат ден!
  • Както винаги оригинален, много образен, талантливо сътворен стих!
    Поздрави и от мен, Мисана!
  • Между началото и края стои начало преди край...
    Когато ти омръзне Рая променяш агрегатно състояние
    и чужди мисли проектират какъв да си, в каква посока
    да се научиш да летиш.Повтарянето е способност
    светът да бъде вечно жив...
  • Благодаря, Донърджак!
  • 1.Благодаря ти за високата оценка, която даде за текста ми, Райна!
    Желая ти релаксираща и вдъхновяваща седмица.

    2. Много оригинални стихотворни коментари правиш, Бруно!
    Поздравявам те. Припомни ми следните редове на покоен поет, когото познавах преди години и много уважавах:

    "Аз съм Лофтър - шутът и палячо.
    Аз съм струна на ехидния ви глас.
    Безусловно - смейте се глупаци.
    Аз съм Аз!"

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...