Река
По склоновете тичаше пенлива,
че беше тръгнала на път далечен –
ветрецът каза й за житна нива.
А пътят й от жажда беше спечен.
За дъжд се молеше и беше трудно,
но всяка капчица тя нежно приласка.
В началото бе млада, луда,
ала порасна, стана силна, помъдря.
Мнозина идваха на стръмния й бряг,
че я обичат казваха, но тя отмина.
От самотата я болеше, но не спря –
и в лятна вечер у дома пристигна.
Житата златни пиеха с отмала
от ледената, бистрата вода.
- Отдалеч ли идваш, тъй си запъхтяна? –
вълнуваха се златните жита.
- Горе, в планината съм родена,
на вълшебно място – „Бялата вода”.
От извор в букова гора зелена,
затуй съм силна, мъдра и добра.
© Веселка Пенова All rights reserved.
