VesiP (Веселка Пенова)
84 1803
12.10.2009 г., 10:14 ч.

Река 

  Поезия
732 0 23

По склоновете тичаше пенлива,

че беше тръгнала на път далечен –

ветрецът каза й за житна нива.

А пътят й от жажда беше спечен.

 

За дъжд се молеше и беше трудно,

но всяка капчица тя нежно приласка.

В началото бе млада, луда,

ала порасна, стана силна, помъдря.

 

Мнозина идваха на стръмния й бряг,

че я обичат казваха, но тя отмина.

От самотата я болеше, но не спря –

и в лятна вечер у дома пристигна.

 

Житата златни пиеха с отмала

от ледената, бистрата вода.

- Отдалеч ли идваш, тъй си запъхтяна? –

вълнуваха се златните жита.

 

- Горе, в планината съм родена,

на вълшебно място – „Бялата вода”.

От извор в букова гора зелена,

затуй съм силна, мъдра и добра.

© Веселка Пенова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??