Загубих се във времето.

Не знам кое е ден и кое е нощ.

Смесвам минало и бъдеще в едно.

Преди 2 години е равно на преди 2 седмици.

“Когато” вече е без значение.

Минутите падат като капки дъжд.

Върху мен се изливат и ме мокрят.

Кап-кап, тик-так… и времето изтича.

Като бурна река тече, без начало и без край.

Губя се в нея, а не мога да плувам.

Потъвам, заедно с годините,

с дните, със секундите,

дълбоко, долу във безкрая. 

Реката ме отнася много надалеч. 

Там, където всичко започна.

И за миг спрял е часовника.

Реката пресъхнала. 

И всичко свършва тук и сега.

Няма вече река, няма никакво време.