Река
Загубих се във времето.
Не знам кое е ден и кое е нощ.
Смесвам минало и бъдеще в едно.
Преди 2 години е равно на преди 2 седмици.
“Когато” вече е без значение.
Минутите падат като капки дъжд.
Върху мен се изливат и ме мокрят.
Кап-кап, тик-так… и времето изтича.
Като бурна река тече, без начало и без край.
Губя се в нея, а не мога да плувам.
Потъвам, заедно с годините,
с дните, със секундите,
дълбоко, долу във безкрая.
Реката ме отнася много надалеч.
Там, където всичко започна.
И за миг спрял е часовника.
Реката пресъхнала.
И всичко свършва тук и сега.
Няма вече река, няма никакво време.
© Фатиме Шахин All rights reserved.
