Загубих се във времето.
Не знам кое е ден и кое е нощ.
Смесвам минало и бъдеще в едно.
Преди 2 години е равно на преди 2 седмици.
“Когато” вече е без значение.
Минутите падат като капки дъжд.
Върху мен се изливат и ме мокрят.
Кап-кап, тик-так… и времето изтича.
Като бурна река тече, без начало и без край.
Губя се в нея, а не мога да плувам.
Потъвам, заедно с годините,
с дните, със секундите, ...