Jul 11, 2007, 10:54 PM

РЕКА

Poetry

815 0 10

Тази бърза река
всеки камък я прави на пяна...
И от болка заоблени,
всички камъни
продължават да спират реката.
Тази луда река
се извива, подобно змия,
рекошира във камъни-стражи,
във подмоли провира се даже
и спринтира със хъс към целта -
да прегърне солената истина
и навлязла в морето-живот,
дето камъни няма насреща и
да усети, че лудото бързане
само част е от вечен покой.
Тази бърза река,
тази луда река,
помъдряла със времето...
ала късно.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Смиф (Валентин Евстатиев)

Това стихотворение беше изключително изживяване за мен!

2007-07-13T14:37:40+03:00
merigold (Мери)

Много мъдрост има в това стихотворение, браво от мен!Чувствам се помъдряла

2007-07-12T16:36:18+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Бягащата река - не , това е пътуване, вечният път на водата.Замислих се.

2007-07-12T13:03:58+03:00
ria (Гергана Иванова)

Браво, Вальо! И да ни питаш защо препускаме като луди към покоя... Но, пък, в препускането е тръпката...

2007-07-12T11:26:38+03:00
lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

Много хубав стих!ПОздрави!

2007-07-12T08:26:57+03:00