11.07.2007 г., 22:54

РЕКА

817 0 10
Тази бърза река
всеки камък я прави на пяна...
И от болка заоблени,
всички камъни
продължават да спират реката.
Тази луда река
се извива, подобно змия,
рекошира във камъни-стражи,
във подмоли провира се даже
и спринтира със хъс към целта -
да прегърне солената истина
и навлязла в морето-живот,
дето камъни няма насреща и
да усети, че лудото бързане
само част е от вечен покой.
Тази бърза река,
тази луда река,
помъдряла със времето...
ала късно.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....