Рекапитулация
Дали от времето
или от пролетта,
възседнал стремето
да полетя..
Усещам временно,
че те боли...
А времето - бременно
и ще вали...
А може би от усета,
че се губя пак,
ведно с покрусата,
в поредния бяг...
Намирам разпръснати,
толкова мечти...
И пак като нахъсани
и пак ще ни боли...
Не спира човека,
от бързия ход,
и мисли – навеки,
ще да събира плод...
Но времето удря,
и спира дъха..
Повелята - мъдра ,
прахта при прахта...
Живота изтекъл,
оставил следа -
какво си изрекъл,
написал едва...
Дали ще те помнят
по твойте дела
и в късните нощи
във нечиии чела,
мъждиво припламват,
там спомени лишни
за дните ти славни
по стъпки предишни
И спомена става
тъй мил, обозрим -
човека остава
с дела - непоклатим!
© ШЕМЕТ Тарантупски All rights reserved.
