15 февр. 2006 г., 23:47

Рекапитулация 

  Поэзия
635 0 8

 

Дали от времето

или от пролетта,

възседнал стремето

да полетя..

Усещам временно,

че те боли...

А времето - бременно

и ще вали...

А може би от усета,

че се губя  пак,

ведно с покрусата,

в поредния   бяг...

Намирам  разпръснати,

толкова   мечти...

И пак като нахъсани

и пак ще  ни боли...

Не спира  човека,

от бързия  ход,

и мисли – навеки,

ще да събира плод...

Но времето  удря,

и спира   дъха..

Повелята - мъдра ,

прахта при прахта...

Живота изтекъл,

оставил следа -

какво си изрекъл,

написал едва...

Дали ще те помнят

по твойте дела

и в късните нощи

във нечиии чела,

мъждиво припламват,

там спомени лишни

за дните  ти славни

по стъпки предишни

И спомена става

тъй мил, обозрим -

човека остава

с дела - непоклатим!

© ШЕМЕТ Тарантупски Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??