Реката на живота
Животът ни се ражда като капка,
кристално чиста утринна роса,
и с вик на радост будим тишината
оповестявайки, че тук сме... на света!
Любов и нежност плътно ни обгръщат.
Усмихнати, по детски ний растем,
и капчицата в ручей се превръща
по-пълноводен и бълбукащ с всеки ден!
Проправяме си път през стръмнините
и падаме, и ставаме... творим,
със блясък във очите и мечтите
към равна долина се устремим!
И вече сме река, дълбока, плод на
ту чиста, ту размътена безкрай.
Но ширнала се някак си свободна
даряваща живот, създаващ рай!
Отделяме от нас потоци нови,
захранване ги с истинска любов
със силата си чупиме окови,
подкрепяме им пътя с благослов!
А щом потоците в реки свободно тръгнат
и свои капчици със обич създадат,
от себе си, реката си изтръгва
пак всичко дава те да порастат!
И бавно пълноводното корито
смалява се... брегът допира бряг,
и делтата достигат му водите
спокойни, спрели вече своя бяг!
© Радка Горанова All rights reserved.
Добре щом имам позволението Ви, ще карам на ... ти 
Без шега Лейди...много се радвам, когато коментираш стиховете ми! Твоето мнение и това на Бела, са важни за мен! Все пак аз съм съвсем „зелена” в поезията 
