Момиче, в теб някога търсих жена.
С кънки премина твоето детство.
В игрите времето във теб изтъня.
Реката златна загуби в кокетство.
Реката втора като сянка премина.
А трета мразовито скова ти очите.
Остави тя в теб - черна пъртина.
И влачи на сивата мъка сълзите.
Не си дете, нито толкова стара.
Разместваш трудния пъзел живот.
За младост пиеш самодивска отвара.
… Още търсиш за бъдеще брод.
© Мимо Николов All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
