Реките
РЕКИТЕ
Момиче, в теб някога търсих жена.
С кънки премина твоето детство.
В игрите времето във теб изтъня.
Реката златна загуби в кокетство.
Реката втора като сянка премина.
А трета мразовито скова ти очите.
Остави тя в теб - черна пъртина.
И влачи на сивата мъка сълзите.
Не си дете, нито толкова стара.
Разместваш трудния пъзел живот.
За младост пиеш самодивска отвара.
… Още търсиш за бъдеще брод.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мимо Николов Всички права запазени
