21.02.2009 г., 10:47 ч.

Реките 

  Поезия
446 0 2

                  РЕКИТЕ

 

 

Момиче, в теб някога търсих жена.

С кънки премина твоето детство.

В игрите времето във теб изтъня.

Реката златна загуби в кокетство.

 

 

Реката втора като сянка премина.

А трета мразовито скова ти очите.

Остави тя в теб - черна пъртина.

И влачи на сивата мъка сълзите.

 

 

Не си дете, нито толкова стара.

Разместваш трудния пъзел живот.

За младост пиеш самодивска отвара.

… Още търсиш за бъдеще брод.

© Мимо Николов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??