Ремисия
Мислите светлите,
думите нежните,
прегръдките плахите
някъде
скриха се,
свиха се.
Бягство.
Препънати дните.
И нощите чужди.
Гранични бразди
между къщите.
Някак живеем.
© Мая Тинчева All rights reserved.
Мислите светлите,
думите нежните,
прегръдките плахите
някъде
скриха се,
свиха се.
Бягство.
Препънати дните.
И нощите чужди.
Гранични бразди
между къщите.
Някак живеем.
© Мая Тинчева All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...