Aug 22, 2007, 7:49 PM

Ремонт

  Poetry
1.3K 0 4
Ремонт! Разхвърляй останките тези,
които още бродят в твойта опустяла душа.
Нека малко чист въздух да влезе.
Ново ще блесне, ако старото аз разруша.

Под тапетите се крият отпечатъци стари,
стъпки, слова, силуети, лица!
Мъгла се вие от пушилка. И пари,
когато стъпваш върху смачкани сърца.

Но... хвърляй килима износен,
който като домакин е посрещал мнозина,
ще го сменим със нов, скъп, че и вносен!
Този към "демоде-то" веч премина!

А снимките?! И те са за боклука!
Разкривени, гримаси фалшиви!
Махай ги, махай ги бързо от тука!
Не искам спомени живи...

Ами в гардероба? Какво виси там?
Разкарай си скъсаните дрипи любов!
Как можа, глупачке, пари ще ти дам,
за да си вземеш празен... но нов!

Ремонт! Хвърли бързо тази останка!
Светлина ли искаш?! Всичко е прах.
Хайде, не преследвай отново старата сянка...
Или да я загубиш напълно... май те е страх!

***
Моля те... не разрушавай последната стена...
Там... е заключена мойта душа.


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сиси Валентинова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Образно и впечатляващо поднесен стих.
  • Отново тъга и в този стих, но пак е отличен! Бъди каквато си, без ремонти и запази хубавите си спомени, защото с тях човек се чувства по- добре! Поздрав и прегръдка!
  • Изгубих дарбата си за хубави коментари , така че ако този не ти харесва се надявам да бъда оправдан!Като го прочетох си представих подобен апартамент , като от снимката и си го представих точно в Горна Оряховица , защото според мен този град е един от типичните примери за езеро от бетон , а бетонът съдържа много спомени , но задържа малко!Останах с отворена уста , когато видях , че си от там...а за стихотворението казвам , че въздейства твърде много , тъй като ремонтите са едни от процесите , които се случват поне веднъж в живота , примерно като счупване на крайник , първото колело , първата любовв и т.н. Стилът ти е изтънчен и ако имаше мириз , според мен щеше да е на тъмен махагон!Поздравленията са излишни , но все пак ги задръж
  • Много хубав и много интересен стих!
    А снимката си пасва изцяло.
    Поздравления за идеята и за целия стих, Светослава!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...