Nov 26, 2015, 10:53 PM

Репортаж

  Poetry
420 0 1

А беше горд човешки монумент,

неописуема земя,

история, кръстовище на

памети световни,

култури,

власт, гениални партитури,

падения и многолетни бури,

богатства, разрушения, разкош

под императорска пета,

пороища от мъдрост и от суета!

 

Във новото обсебена

от бюрократи,

от гърбави, безродни носове,

разкривени съвести и души сакати...

 

А беше слънчев континент,

красиви улици, вековни сгради,

всякакви университети,

фестове и гей-паради,

дърдорковци, умници и апологети.

 

Паркове, фонтани,музеи и туристи,

скъпи барове, хотели, борси, банки,

бузи в ресторанти,

курорти, писти,

комплекси, кортове и автописти,

интелигенти,

всякакви професори, доценти,

рафинирани кариеристи,

шкембета със дебели чанти,

бездарници и куп таланти.

 

 

 

 

 

И пак кафета и блестящи

магазини,

лукс вторачен във парите,

замайващи витрини, лимузини

и обикновени хора

в сянката си скрити.

 

Цялото стълпотворение

на наклонения, скърцащ ред

във разточителното сътворение

споено с лицемерие и лед.

 

Близък хоризонт

на клатещи се кули,

вавилонски може би?!

 

Над целия пейзаж ненаситния

стремеж

във танц с гигантския

водовъртеж!

 

Но всичко свърши!

Всичко беше!

 

Ужасът настъпи във Европа,

жесток, брадясал с автомат,

дори и не попита, не потропа

пред тромавия Голиат!

 

Ужасът се настани в Европа,

родил се мрачен кабинет,

размаха ни свирепа сопа

и дяволския ни късмет.

 

Заваляха схеми, хипотези, теореми,

статии, анализи, поеми,

сърца широки и души големи,

само точните уста са неми...

 

 

Рим, Берлин, но вместо Токио

Лондон и Париж,

а Европейския Пинокио

обещаваше престиж!

 

Ужасът е с чужда кръв,

която плиска

по гари, стадиони, зали,

храната му са бомбени колани,

взривове, куршуми и гранати,

мечът му еничари заклети,

и колко ли души от тях ще патят?

 

Ужасът- крещяща панорама

подлудяващия мотокрос,

ужасът е смъртоносна гама,

изсвирвана, но без въпрос!

 

Ужасът са мътните води –

заливат и повличат,

давят крехките мечти,

озъбени, настръхнали беди!

 

На ужасът молитвата

е кръст на кръста,

чудовищен парад

на мъст на ръста,

уродлива злоба

на плодовития безплодник,

натрапил поразяващ гръмоотвод

ведно с конвейера на смърт

проводник.

 

Което не е в ред,

то ще е отпред!

Живакът се разсипа

по всички дупки и гета,

ходи гони Михаля

през следващите зими и лета!

 

Ужасът ще завърти Земята,

ще я извади от спокойната и́ ос,

от много дрънкане

за правов ред,

правият ще е с краката си напред.

 

Ужасът ще запълзи по аутобани,

ще се намести във невинни домове,

ужасът ще спусне урагани,

ще прояви лицето си

с калени зверове!

 

Ужасът и поданик

ще бъде нелегален,

и в незаконното ще търси

новия закон,

с безредието ще наложи

своя ред,

а Брюкселските бетонирани глави

не ще спасят паянтовия

Европейски гредоред.

 

Цунамито, когато мине,

оставя гърчещи тела

във калния агонизиращ свят,

вековен труд пометен

от грозна, щърбава метла!

 

А умните ще дойдат ли

най-сетне?!

Но със замах, категорично,

без резерв!

И без да чакат некадърника

да спретне

зарази за цивилизования нерв!

 

гр. София, 24.11.2015г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Христов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...