26.11.2015 г., 22:53

Репортаж

423 0 1

А беше горд човешки монумент,

неописуема земя,

история, кръстовище на

памети световни,

култури,

власт, гениални партитури,

падения и многолетни бури,

богатства, разрушения, разкош

под императорска пета,

пороища от мъдрост и от суета!

 

Във новото обсебена

от бюрократи,

от гърбави, безродни носове,

разкривени съвести и души сакати...

 

А беше слънчев континент,

красиви улици, вековни сгради,

всякакви университети,

фестове и гей-паради,

дърдорковци, умници и апологети.

 

Паркове, фонтани,музеи и туристи,

скъпи барове, хотели, борси, банки,

бузи в ресторанти,

курорти, писти,

комплекси, кортове и автописти,

интелигенти,

всякакви професори, доценти,

рафинирани кариеристи,

шкембета със дебели чанти,

бездарници и куп таланти.

 

 

 

 

 

И пак кафета и блестящи

магазини,

лукс вторачен във парите,

замайващи витрини, лимузини

и обикновени хора

в сянката си скрити.

 

Цялото стълпотворение

на наклонения, скърцащ ред

във разточителното сътворение

споено с лицемерие и лед.

 

Близък хоризонт

на клатещи се кули,

вавилонски може би?!

 

Над целия пейзаж ненаситния

стремеж

във танц с гигантския

водовъртеж!

 

Но всичко свърши!

Всичко беше!

 

Ужасът настъпи във Европа,

жесток, брадясал с автомат,

дори и не попита, не потропа

пред тромавия Голиат!

 

Ужасът се настани в Европа,

родил се мрачен кабинет,

размаха ни свирепа сопа

и дяволския ни късмет.

 

Заваляха схеми, хипотези, теореми,

статии, анализи, поеми,

сърца широки и души големи,

само точните уста са неми...

 

 

Рим, Берлин, но вместо Токио

Лондон и Париж,

а Европейския Пинокио

обещаваше престиж!

 

Ужасът е с чужда кръв,

която плиска

по гари, стадиони, зали,

храната му са бомбени колани,

взривове, куршуми и гранати,

мечът му еничари заклети,

и колко ли души от тях ще патят?

 

Ужасът- крещяща панорама

подлудяващия мотокрос,

ужасът е смъртоносна гама,

изсвирвана, но без въпрос!

 

Ужасът са мътните води –

заливат и повличат,

давят крехките мечти,

озъбени, настръхнали беди!

 

На ужасът молитвата

е кръст на кръста,

чудовищен парад

на мъст на ръста,

уродлива злоба

на плодовития безплодник,

натрапил поразяващ гръмоотвод

ведно с конвейера на смърт

проводник.

 

Което не е в ред,

то ще е отпред!

Живакът се разсипа

по всички дупки и гета,

ходи гони Михаля

през следващите зими и лета!

 

Ужасът ще завърти Земята,

ще я извади от спокойната и́ ос,

от много дрънкане

за правов ред,

правият ще е с краката си напред.

 

Ужасът ще запълзи по аутобани,

ще се намести във невинни домове,

ужасът ще спусне урагани,

ще прояви лицето си

с калени зверове!

 

Ужасът и поданик

ще бъде нелегален,

и в незаконното ще търси

новия закон,

с безредието ще наложи

своя ред,

а Брюкселските бетонирани глави

не ще спасят паянтовия

Европейски гредоред.

 

Цунамито, когато мине,

оставя гърчещи тела

във калния агонизиращ свят,

вековен труд пометен

от грозна, щърбава метла!

 

А умните ще дойдат ли

най-сетне?!

Но със замах, категорично,

без резерв!

И без да чакат некадърника

да спретне

зарази за цивилизования нерв!

 

гр. София, 24.11.2015г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...