Реши
Нощес довада пак, нали?
Ясно грееше си месечина,
морно бе ми, дни не вали...
Аз видях, кога дома мина.
Леко се поспря и поозърна...
искаше нишан да ми дадеш,
до плета стоя, после тръгна...
Аз не продумах, че да спреш.
Мина покрай дома и зарана,
идеше по теб дружина цяла,
препъна се, за плет се хвана,
роза пусна... Туй съм видяла.
Още щом отмина, взех я аз'е
до сърце я сложих, росна бе.
Ум не ми достига, що до назе
мълчешком пристъпяш все...
Ако нещо наумил си, думай,
шарят ти очи, година вече...
То какво си искаш... взимай,
или от дома стой по-далече.
(а)
27.08.2008г
(цикъл „Звуци от старата ракла")
© Анета Саманлиева All rights reserved.
