Ретроспекция
Ти дори не разбра
когато от тебе си тръгнах.
Не видя в тъмнината
как протягах ръце
пак при теб да се върна.
Не задава въпроси.
Всичко беше останки
в краката ти
и огризки любов,
като смет до контейнер
захвърлени.
Не дочу и гласа ми хриптящ
да се носи развихрен по вятъра,
как ти върна прихълцващо ехото
просълзено от обич
,,Обичам...,
обичам ...,
Обичам те-е-е!''
Тази зейнала пропаст
пред мен и пред теб
беше радост в очите ти.
Аз се свличах по нея,
а ти...
се надбягваше с птичета.
По онази,
последна надежда
пристъпяше бавно,
внимателно
да потъпчеш почти като гнида,
но...
да не изцапаш краката си
и посипваше с пепел косите ми
и моята истина.
Та нали бе героят от приказка...
(какво ли съм искала?)
Ти повярва в играта на времето,
а то плетеше лъжите си
и ковеше най-острия меч
да убие брутално душите ни.
Още гложди онази сълза,
като пясък в очите ми.
Не една, бяха две...
ти така не разбра...
(ала всъщност защо ти е).
... щом със теб бях сама-
бях храна на пираните!
...и се лутах, загубвах...
по малко загубвах посоките...
© Анета All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Хареса ми тъгата ти, облечена в поезия.
-
!!!
-
Благодаря Ви, че прочетохте!!!
-
"... щом със теб бях сама..."
... -
Мълчи ми се.
Инъче - !!!* -
Шампанско от чувства!!!
Но се усмихвам, защото добре те познавам
и не те свързвам с лирическата!
-
Изгарящ от болка стих!
Много силна!!!
Поздрави, Ани! -
Анютка!!!
"Тази зейнала пропаст
пред мен и пред теб
беше радост в очите ти.
Аз се свличах по нея,
а ти...
се надбягваше с птичета."
Полетù, мила, като чучулига в новото утро!!!
Много силен стих!
((( ))) -
О, Ани...!
-
Благодаря на всички, които прочетоха и оцениха!
Теди, да-така е.
Леонардо, автобиографията си още не съм започвала да я пиша
Джейни..., не исках, да натъжа никой. А и ти нали ме знаеш, че това е моят стил... и аз те прагръщам.
Креми, така е за съжаление, но...
Хей, Таня, усмихни се. -
И моята сълза от прочита е като пясък,мила.Прибирам стихът ти н душата си.Отдавна никой не ме беше разчувствал така.Поклон на таланта ти!
-
пак се върнах, Ани....по-болезнен стих мисля, че не съм чела...самата мен ме заболя.
Прегръдка! -
Поздравления и от мен , Ани!!!
-
"Още гложди онази сълза,
като пясък в очите ми."
!!! -
Тази любов, разяжда сърцето, Ани! Стотици стихотворения няма да излекуват болката...
Болезнени думи!
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=75122 -
.....
!!! -
хубав, откровен, затрогващ стих!
-
"По-лошото от това да бъдеш сам е да бъдеш сам с някого"
Мисля,че се получи цитат на място,както се казва.
Не помня вече къде съм го чела,но честичко си го припомням за себе си.
Поздрав,Анета!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
А аз бях започнала да си мисля, че вече не четеш... поезия
Благодаря Ви, че бяхте тук!