Apr 2, 2007, 5:40 PM

Ревност

  Poetry
1K 0 7
Гърдите ми пресъхват от тревога.
Поглеждаш го и рухва моя свят.

По-хубава съм аз от тебе…
Не виждам спор по тоз въпрос…

Душата ми от болка се продира
И търся отговор, и не намирам…

Очите ти по-влюбено го гледат,
А мен ме хапе ревността…

Оставя белези в сърцето,
Прибира винаги поне една сълза…

От де се появи? Защо остана?
Защо отне ми моя свят?

Дали ще мога да избягам от капана
на ревността,  превърнала се в моя ад?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Симона Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...