Ревност
Гърдите ми пресъхват от тревога.
Поглеждаш го и рухва моя свят.
По-хубава съм аз от тебе…
Не виждам спор по тоз въпрос…
Душата ми от болка се продира
И търся отговор, и не намирам…
Очите ти по-влюбено го гледат,
А мен ме хапе ревността…
Оставя белези в сърцето,
Прибира винаги поне една сълза…
От де се появи? Защо остана?
Защо отне ми моя свят?
Дали ще мога да избягам от капана
на ревността, превърнала се в моя ад?
Поглеждаш го и рухва моя свят.
По-хубава съм аз от тебе…
Не виждам спор по тоз въпрос…
Душата ми от болка се продира
И търся отговор, и не намирам…
Очите ти по-влюбено го гледат,
А мен ме хапе ревността…
Оставя белези в сърцето,
Прибира винаги поне една сълза…
От де се появи? Защо остана?
Защо отне ми моя свят?
Дали ще мога да избягам от капана
на ревността, превърнала се в моя ад?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симона Иванова Всички права запазени
