Не се чуди защо понякога съм мълчалив,
защо, когато съм с теб, съм тъй щастлив,
но чувство жестоко ме изгаря, че на друг
си мила, драга. Че те гледа не с поглед, като
на приятел, а с погледа на “мил доброжелател”.
Прости ми, моля те, прости, но обичам те,
затова ме разбери, не в теб се толкова съмнявам,
а в “милия ти”, на мен познат, а на теб
отдавнашен приятел!
Знам, че ревността поглъща, но на човека е
присъща, най-вече на този, що обича и
обичайки се пренасища, не с обичта ти ...