РЕВНОСТ
Не се чуди защо понякога съм мълчалив,
защо, когато съм с теб, съм тъй щастлив,
но чувство жестоко ме изгаря, че на друг
си мила, драга. Че те гледа не с поглед, като
на приятел, а с погледа на “мил доброжелател”.
Прости ми, моля те, прости, но обичам те,
затова ме разбери, не в теб се толкова съмнявам,
а в “милия ти”, на мен познат, а на теб
отдавнашен приятел!
Знам, че ревността поглъща, но на човека е
присъща, най-вече на този, що обича и
обичайки се пренасища, не с обичта ти
мила моя, а чувството, че не ще си само
моя!
Знам, звучи ти смешно глупаво дори,
но съм искрен, до болка искрен съм
дори, а мълчанието - жива рана, мълчиш
ли, тъй силно прокървява. Не ще можеш
животворната да заличиш, докато всичко
в себе си таиш!
Представям си как до тебе той застава,
как ръка небрежно ти подава и тез
ръце, които вчера аз целувах, прегръщат
го, не се бунтуват.
И нещо в мен се преобръща, сърцето бие
лудо, не мисля отново да преглъщам, ще
тръгна, ще си отида, за да усетиш чувството
в сърцето, наподобяващо сурова зима!…
Бъди щастлива, мила…
Д.Станев
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дани Всички права запазени
