Nov 21, 2012, 1:28 PM

Ревност

  Poetry » Love
1.2K 0 21

Окован съм... с  железни съмнения 

и  душата ми тихо кърви,

ти захвърляш - за двама спасение

на бунище от хорски мълви...

 

Любовта си раздаваш на просяци,

огладнели за  твоята плът,

разсъбличат те мъжките мозъци -

вместо теб съм във Ада на съд...

 

Изкушение в твоя  смях ражда се –

как копнежите аз да възпра...

искам само за мен да си жажда,

във очите ти нека  умра...

 

Хубостта   ти  ме  дави  в  ракията,

страшно люта от мъжкия  гняв -

и къде от света  да те скрия,

че разпъна на кръст моя  страх...

 

Знам, че губя те,  но не открих как

този звяр, в мен ръмжащ,  да сразя -

най-добре си върви  – уморих се

любовта с ревност аз да клада...

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Михаил Цветански All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...