Ревност
Окован съм... с железни съмнения
и душата ми тихо кърви,
ти захвърляш - за двама спасение
на бунище от хорски мълви...
Любовта си раздаваш на просяци,
огладнели за твоята плът,
разсъбличат те мъжките мозъци -
вместо теб съм във Ада на съд...
Изкушение в твоя смях ражда се –
как копнежите аз да възпра...
искам само за мен да си жажда,
във очите ти нека умра...
Хубостта ти ме дави в ракията,
страшно люта от мъжкия гняв -
и къде от света да те скрия,
че разпъна на кръст моя страх...
Знам, че губя те, но не открих как
този звяр, в мен ръмжащ, да сразя -
най-добре си върви – уморих се
любовта с ревност аз да клада...
© Михаил Цветански All rights reserved.
