Хвърлих въдица в реката

и захранка два-три ката.

Чаках рибата да върже,

да я изловя набърже.

А бая си аз почаках...

Цял роман прочетох, плаках.

Щото той сапунка беше.

С него времето летеше...

Плувката не мръдна вече

час и повече, човече!

Ква е таз захранка, брат?

Ще остана май валат.

Тя и рибата е хитра!

Своя има си палитра.

Даваш кльопане безплатно,

хапва го и хоп-обратно!

Ти висиш като сопол,

зиме- сгушен,лете-гол.

Чакаш улова да хванеш,

но капо ще си останеш!

Абе, я да ида в Мол-а

да си купя аз пържола,

па да седнем със комшията

да си пиеме ракията.

Да си хапваме мезета,

да си правим мухабета

и рибарски да разтягаме,

чак, докато да си лягаме!