Той ми прошепна:
концентрирай се, Рийз,
и в най-добрия, и
в най-лошия случай
голотата няма да те спаси,
инфантилен е вкусът на
сълзите, минотаврите са
живи, разиграват на комар
твоята наивност, рижавата
телефонна котка умря.
Той каза толкова неща:
горчиви треви има
в синята ти кръв, затова
си луда, скъсай архивите
на най-безводната любов,
всички пукнатини са
лилави, ще оглупееш от
пшеничните класове
на спомените, среброто
в запетаите, златото
в точките са сюблимни,
но временни делфинчета,
сложи черен печат на
проклетите повторения,
дързостта ти е
яростно-гневна косатка,
заобикаляй тази
сеизмична зона.
Концентрирай се, Рийз,
и закусвай винаги и
само с моркови.
Защо му позволих да
ми говори така?
Кой е той?
Навярно царят на
хрипливите сенки.
© Светла All rights reserved.
И само гласовете им разхвърлят
на тишината цветните октави
докато господарите им хъркат...
Надникнах и аз през пукнатината. Видях ги.