Рикошет
Стрелях в теб с любов – от упор,
със смях куршума отклоних, преди страхът да прокърви,
раних в сърцето съботното утро,
оловен вятър раната превърза със предпролетни мъгли.
Преглътнах канонада от въпроси,
дълбоко във дъха проблясна острие на дълго сдържан вик,
хилава тъга стрела запрати – косо
и ирисите ми загърна с пелена, като в предсмъртен миг.
Нощта с окови приковах към мен,
страстите плених след битка тежка и на крах обречена...
Студено е. Не чакам утрешния ден,
а само онзи залп любов да рикошира в мен – картечно.
© Даниела All rights reserved.
