Mar 30, 2012, 12:21 PM

Рикошет

  Poetry » Love
1.8K 0 16

 

Все още ме докосва…

Когато нечии ръце по тебе са.

И не в болезненото е въпросът —

душа, от спомени обсебена,

те търси нощем.

Скритичко краде

за тебе малко сънени мечти...

Докато в нечий гръден кош

сърце,

притиснато до твоето тупти.

 

2011

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тома Кашмирски All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хубаво звучи
  • Хареса ми подхода ти!
  • Грабващо и докосващо.
    Харесвам конструктивните спорове, но наистина е разочароващо да ги видиш под стих, от който блика такава емоция. Сякаш го "омърсяват"
  • Сещам се за пособията на младия химик от един не задължително демократичен период.И ми се ще да мисля, че читателят не е експериментален пустинен суховей.Иначе стихото си е в любовната таблица.Но някак си кибичи като препитване и тенденция, Тома.
    Джак от таблицата
  • Не е изобщо културно, нито уважително към музата ми, да говорим за това какъв съм аз като автор.

    Но, понеже попитахте, ще Ви споделя, че съм всичко друго, но не и "велик".

    И не съм скептичен към Вас, дори напротив, извинете, ако Ви създавам такива впечатления.

    А не отговарям на положителните коментари, защото са много повече от негативните. Е, има практика някои величия да благодарят на всеки за всичко поименно, но по моему не такава е целта на Откровения. Е, всеки с мнението си.

    На мен всъщност наистина ми е интересно какво не Ви харесва. Имайте предвид, че ако никога не сте се разделяла с любим, е много възможно да не усетите емоцията.

    П.П. А под "Върнете ми го", имах предвид литературния анализ. Моля, имайте предвид, че наистина нямам лошо отношение към негативни мнения за моите писания.

    Имам крайно враждебно настроение към неаргументирани нехаресваници от ранга на "Не ме грабна", защото, освен че носят чист негативизъм и нищо друго, те демонстрират лично отношение към автора и нищо друго, според мен.

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...