Dec 28, 2017, 6:51 PM

Рисунки

  Poetry » Love
534 0 1

Устните ми 
рисуват върху твоите 
дълги и лениви неделни следобеди
със забравени чаши, 
пренебрегната храна, 
чувство за глад.

 

Бели облаци 
от насъбрани чаршафи 
по чистото безкрайно небе на страстта,
цъфтящи рози по гърдите,
вдишан аромат,
полъх от галещи пръсти.
И още глад.

 

Криле на усмивки,
красиво и бавно извиващи се 
заради онова доволство,
приседнало кротко на ръба
в крайчето на погледа
и тихо нашепващо
за обич.

 

Устните ти,
топла възглавница под моите,
имат вкус на кафе и шоколад.
Но и с нещо друго.
Нещо още по-сладко, 
особено, 
неустоимо.
Вкус,
който казва "остани".
Остани при мен. 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Тошкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...