Рисувай ме
Рисувай ме, художнико, с целувки,
извивките, бедрата, раменете,
с изгарящ дъх рисувай във очите,
безброй светулки палаво да светят.
Рисувай ме загадъчна и нежна,
за тебе непозната, ала близка,
в палитрата ти втъкнала копнежи,
разпръскващи в кръвта ти да ме искаш.
Да ме сънуваш като стих вълшебен,
като поток сред дивата ти същност,
да те докосвам и да си потребен
на живото във мене всъщност.
Рисувай ме и знай, че ще ме има,
до теб ще съм и в тебе ще се вричам,
в картината съм твоята любима,
която винаги ще те обича.
© Евдокия Иванова All rights reserved.
