И тук, в черната нощ,
крещя от чувства заляна...
Стига, казва умът,
но сърцето друго ми шепти!
Шепот, отекващ в главата ми...
мъчи ме... Да го следвам ли?
Едвам вдишвам с очи затворени.
Със сърце картини рисувам,
греховни-черни!!!
Дълбоко нокти впивам -
без думи още рисувам.
Устните до кръв хапя,
но не... разумът спира ме.
Докога?...
© Апокалиптикс А All rights reserved.