Рисувам
И тук, в черната нощ,
крещя от чувства заляна...
Стига, казва умът,
но сърцето друго ми шепти!
Шепот, отекващ в главата ми...
мъчи ме... Да го следвам ли?
Едвам вдишвам с очи затворени.
Със сърце картини рисувам,
греховни-черни!!!
Дълбоко нокти впивам -
без думи още рисувам.
Устните до кръв хапя,
но не... разумът спира ме.
Докога?...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Апокалиптикс А Всички права запазени
