Риторично
977
0
1
Какво ли
научих от дните,
потънали нейде
във времето?
Залитах ли,
падах ли,
стъпил
в нищото,
държах се
на стремето.
Събирах
зрънцата надежда,
с тях огън разпалих...
Не... Клада!
Сега я раздавам
небрежно
на вас
и купувам си
младост.
Момчета,
с очи всеотдайни,
момите ли
пиете в тъмното?
Звъни ли във вас?
Зная тайната,
че всичко
ще бъде изтръгнато.
До вчера
със зъби трошах
кристалните чаши
с насмешка,
любовите сменях
със грях,
затрупвах ги -
грешка след грешка...
Сега,
уморен от
терзания,
уж мъдър,
но още глупак...
Зная...
Лъскави светят рекламите,
но вътре...
Да, вътре...
Е, вътре е древен бардак.
научих от дните,
потънали нейде
във времето?
Залитах ли,
падах ли,
стъпил
в нищото,
държах се
на стремето.
Събирах
зрънцата надежда,
с тях огън разпалих...
Не... Клада!
Сега я раздавам
небрежно
на вас
и купувам си
младост.
Момчета,
с очи всеотдайни,
момите ли
пиете в тъмното?
Звъни ли във вас?
Зная тайната,
че всичко
ще бъде изтръгнато.
До вчера
със зъби трошах
кристалните чаши
с насмешка,
любовите сменях
със грях,
затрупвах ги -
грешка след грешка...
Сега,
уморен от
терзания,
уж мъдър,
но още глупак...
Зная...
Лъскави светят рекламите,
но вътре...
Да, вътре...
Е, вътре е древен бардак.
© Найден Найденов All rights reserved.
