Не идвай
да довършим онзи разгвор
очи в очи!
Така ни е красиво!
Говорим си,
а всеки свил
в душата си унилост.
Не идвай и не ме кани
в дома си!
Със коприва
разцъфнала ще ме дари
съдбата милостива.
Ще си ушия ризата
с едно крило на лебед.
ще отлетя,
а всеки ден
към теб то ще ме тегли.
© Павлина Гатева All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
