Автор: Генка Богданова
Нощта притвори сънено ресници
и в облаците пухкави се скри.
Угаснаха в небесните зеници –
последните бледнеещи искри.
Ласкаво зората се усмихна,
с длан обагри в розово росата,
после в капка бисерна притихна,
слънцето изплува сред позлата.
Птичи хор разбуди тишината
с химн възторжен, вдъхновен.
От утробата на светлината
роди се новият прекрасен ден.
© Генка Богданова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
