Родината без име

Родината без име

Потомка

съм

на бежанци

от Рая.

Имам свобода,

а ми горчи;

и спомени

са мойта вяра

от прадеди.

Жадувам

за родината

без име,

където всеки камък

ми е пух;

сапфири

е небето синьо,

натам отлитам

нощем

като дух.

И вярвам,

че стената

ще се срине,

че ще се върна

в родния си кът,

за да умра

в родината

без име,

където

олеандрите

цъфтят.

©Илияна Каракочева (Ина Крейн) - 2024г.