marieta73 (Мариета Йорданова) marieta73 (Мариета Йорданова)
22
Jul 23, 2007, 4:55 PM

Рожба

  Poetry
1.1K 0 3
Мойта малка дъщеря
пред очите ми порасна.
Гледах я - и в пелени,
и в ританки, и в дънки -
беше все прекрасна.

Галех я, когато спи
и ме беше страх,
че като стане голяма,
ще има и друго освен мама..

Беше ми трудно,
но заради нея не спрях -
в някой нощи, будна,
до утро седях!...
Нежно стисках
малката детска ръка,
щом потръпнеше -
будех се през нощта.

А сега ли?  Сега...
често каши оправям,
наставлявам, "чета".
     Защо ли-
ТИ СИ МОЯ ДЪЩЕРЯ!!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариета Йорданова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0