marieta73 (Мариета Йорданова) marieta73 (Мариета Йорданова)
22
Jul 23, 2007, 4:55 PM

Рожба

  Poetry
1.1K 0 3
Мойта малка дъщеря
пред очите ми порасна.
Гледах я - и в пелени,
и в ританки, и в дънки -
беше все прекрасна.

Галех я, когато спи
и ме беше страх,
че като стане голяма,
ще има и друго освен мама..

Беше ми трудно,
но заради нея не спрях -
в някой нощи, будна,
до утро седях!...
Нежно стисках
малката детска ръка,
щом потръпнеше -
будех се през нощта.

А сега ли?  Сега...
често каши оправям,
наставлявам, "чета".
     Защо ли-
ТИ СИ МОЯ ДЪЩЕРЯ!!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариета Йорданова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0