Рожба
Мойта малка дъщеря
пред очите ми порасна.
Гледах я - и в пелени,
и в ританки, и в дънки -
беше все прекрасна.
Галех я, когато спи
и ме беше страх,
че като стане голяма,
ще има и друго освен мама..
Беше ми трудно,
но заради нея не спрях -
в някой нощи, будна,
до утро седях!...
Нежно стисках
малката детска ръка,
щом потръпнеше -
будех се през нощта.
А сега ли? Сега...
често каши оправям,
наставлявам, "чета".
Защо ли-
ТИ СИ МОЯ ДЪЩЕРЯ!!!!
пред очите ми порасна.
Гледах я - и в пелени,
и в ританки, и в дънки -
беше все прекрасна.
Галех я, когато спи
и ме беше страх,
че като стане голяма,
ще има и друго освен мама..
Беше ми трудно,
но заради нея не спрях -
в някой нощи, будна,
до утро седях!...
Нежно стисках
малката детска ръка,
щом потръпнеше -
будех се през нощта.
А сега ли? Сега...
често каши оправям,
наставлявам, "чета".
Защо ли-
ТИ СИ МОЯ ДЪЩЕРЯ!!!!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мариета Йорданова Все права защищены
