Във безсънни нощи сте родени,
кърмени със горест
и тъга.
Пили от сълзите ми солени,
всичко разкажете вий сега.
Рожби мои, стихове крилати,
пускам ви
във неизвестността.
Ако сте приети и познати,
благосклонен бил е с вас света.
Честни и правдиви все бъдете,
мои скъпи
и добри деца!
С обичта си хората дарете,
стопляйте човешките сърца!
© Славка Любенова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
