Романтичен оптимизъм
РОМАНТИЧЕН ОПТИМИЗЪМ
Морето ни се пени на дантели,
а кравата пак ни се отели
и като копринена червена нишка
чакам биометричната си книжка…
И аз ще замина много надалече,
за да заобичам родината си вече…
Ей, капчукът по прозореца ми чука,
ще потърся в чужбината сполука…
Яко чука се и на вратата –
някой каза, че била съдбата…
Имам чувство аз проникновено –
тука става хем зелено, хем червено,
а боичката зелена, хем червена,
виждам, става баш кафена…
Подушвам я по аромат –
не е швейцарски шоколад…
Туй не е какао с мляко;
тук мирише на зловонно како…
Чао, чао, българи–юнаци
с наушници и със капаци,
професионална робска популация
на потомствената райска нация…
© Лиляна Благоева Андреева All rights reserved.
