Потапям се в романтичните утопии на нощта
и жадно изпивам с очи тъмнината…
Клепачи отпускам и сграбчвам съня,
както сграбчвах някога твоето тяло.
Съжалявам, сгреших, че в съня си те пуснах.
Без да питам, реших, че без теб ще е скучно.
И помислих, че ти в своя свят ме желаеш,
но днес виждам, уви, той на мен не ухае.
Аромат на канела и дъх на кафе
на леглото до мен тази нощ се разливат.
На прозореца нежното бяло перде
ще ме пази и от теб ще ме скрива.
© Десислава Живкова All rights reserved.