Отпивал ли си бисерна роса
от шепите на влюбено момиче?
Милувка свила в тъмната коса,
за теб съм тук - притихнало лютиче.
Ще ти покажа как да бъдеш мъж
и как да покоряваш върховете.
И после с първия проливен дъжд
ще си отида - дъщеря на боговете.
И някога в тревите прежаднял
листенце детелина ще прегърнеш.
Сълза ще вкусиш, тих и побелял.
В капчица любов ще ме превърнеш.
Димитрия Чакова
© Димитрия Чакова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
/