Отпивал ли си бисерна роса
от шепите на влюбено момиче?
Милувка свила в тъмната коса,
за теб съм тук - притихнало лютиче.
Ще ти покажа как да бъдеш мъж
и как да покоряваш върховете.
И после с първия проливен дъжд
ще си отида - дъщеря на боговете.
И някога в тревите прежаднял
листенце детелина ще прегърнеш.
Сълза ще вкусиш, тих и побелял.
В капчица любов ще ме превърнеш.
Димитрия Чакова
© Димитрия Чакова Todos los derechos reservados