роса
Коя съм аз,
посята от зората сълзица
върху младата трева.
В която всичко се оглежда
и аз изглеждам по-добра.
Ала докоснеш ли ме, ще изчезна.
Затуй, дори не си мисли това.
Да гледаш може, да се огледаш може,
но как да вземеш простата роса?!
Тъгувал мрака, зората родилен стон издала.
И съм се появила на света.
Да бъда огледало на душата,
да съм несбъдната мечта.
Не ме убивай и не ме забравяй!
Не зная нищо по-красиво от мечта,
родена от зората и от мрака,
родена, да не си сама.
© Зорница All rights reserved.
